Stuttgart 🤍

На 16ти февруари празнувах 23тия си рожден ден в Щутгарт с моите германки. Не бяха в пълен състав, Ванеса не успя да дойде, защото се беше разболяла, но пък Аника и Хаджар дойдоха☺️ което беше много интересно и много мило, защото всъщност никой от нас не живее в Щутгарт, а все някъде другаде като Аника даже живее на 2 часа от Щутгарт и на 3 от Карлсруе. Хаджар е от Еслинген, което на 10-15 мин от Щутгарт и Ванеса в Лудвигсбург, на 40мин. И аз на 1 час. Избрах Щутгарт за дестинация са рдто ми, защото предния пък беше в Карлсруе с Ванеса и Мариел и беше хубаво, но в Щутгарт ще има повече какво да се прави. Е, поне тези, които миналата година не успяха да дойдат, сега дойдоха 🥰
Срещнахме се в 12ч. на гарата в Щутгарт, те двете ме посрещнаха и ми дадоха подаръка от тях 3те (Аника, Ванеса и Хаджар), който беше 45€ за малка татуировка, набутани в едно прозрачно пликче, залепено за картичка🥰, клонки някакво растение и бонбони🍬🍭 Аника я беше надписала, много беше хубава!!
Ето я и нея:
“Скъпа Кристина,
Пожелаваме ти от сърце за рождения ден много любов и шастие! За новата ти година ти пожелаваме една страхотна практика, много късметлийски моменти, много време със семейството и приятелите ти и много много нови приключения и изживявания…. например една нова татуировка!
~ Твои Хаджар, Ванеса и Аника”
Ох, много си ги обичам🥰🥰🥰 *не обръщайте внимание на превода, малко е счупен*
Та след като се събрахме, Хаджар предложи едно заведение, където да отидем да хапнем. Беше на 15тина минути от гарата и беше много готино и много вкусно. Аз принципно нали не съм привърженик на арабски или такива видове кухни и храни *дюнерите са изключение, дюнерът е религия✨*, но храната страшно много ми хареса, бях си поръчала нещо като дюнер на 3 етажа… не успях да го изям естествено, но пък имах рожден ден и ми е простено. Те двете си взеха Mautaschen-и с бял сос и бяха също доволни. Интересното за ресторанта беше не само, че беше обзаведен много хубаво, но и че нямаше персонал, сервитьори. Поръчахме си на едни роботи какво искаме, платихме и за 6-8 минути бяха готови нещата ни като истински готвачки ни ги даваха. После на един робот ги слагаха и той ни ги донесе до масата. Аз много се впечатлих 🤩
Говорихме си, смяхме се, беше много забавно, Хаджар нещо също изръси, че ще се жени скоро… ама не беше обект на много разсъждения. Аника се зарадва, защото тя е сгодена и също ще се жени и тържеството ще е или тази есен, или другата… когато сме завършили.. не помня вече.
На тръгване платих, след като с 300 зора трябваше да ги убедя аз да платя, понеже така правим в България, така сме свикнали, а те се чувстваха неудобно… но успях все пак и те много ми благодариха.
След това пеша се разходихме до центъра, там разгледахме няколко магазина и понеже видях сладкарница със сладоледи и палачинки, седнахме и там. Аника нищо не хапна, но аз и Хаджар си взехме😄 аз палачинка, Хаджар айскафе. Говорихме си, а-у, след това изпратихме Аника, купихме си вода с Хаджар от Мюлер и ние също се прибрахме.
Мисля, че всички останаха доволни, аз бях може би най-доволна🥰 много мили и добри момичета, кротки, забавни, оцеляващи ме☺️ и допускащи ме до тях самите…. Което за мен е много важно и го тълкувам по-скоро като признание от тяхна страна☺️ също и това, че тогава все пак дойдоха и си бяха отделили деня за мен 🤍Read more