Louvre Museum

На втория ден си събрахме пак раниците и се изнесохме от хотелчето. Първата дестинация беше Лувъра. Малко се помотахме около час, докато намерим къде трябва да се наредим, за да си купим билети, то и всички други хора бяха объркани като нас и се лутахме всички заедно 😇 но си избрахме най-късата опашка и взе, че беше правилната 🥹 но и се наснимахме, докато чакахме. Пък и предимството да не си от простолюдието, а да си студент 🤓, беше незаменима… не само на Лувъра, а и на други места успяхме да влезем безплатно 😎 (не, че успяхме да спестим парите за входове, които бяхме предвидили… Ночко намери магазин на Дисни и ги пръснахме там).
Много беше голям музея, мислехме, че за два часа ще успеем да го минем, но трябва да се отдели всъщност цял ден… или поне 4-5 часа. Снимахме се артистично на много картини, като видни ценители на изкуството. 😌 Пошегувахме се и с някоя друга картина 😄 и се наредихме на опашката за Мона Лиза. Бързо минахме, за 20 минути чакане. Пък и лесно я намерихме, там, където беше тълпата, там най-вероятно щеше и да е картината. Останалото го претичахме, защото гонихме и автобус през това време, в 18ч. трябваше да сме на автогарата.
Обядвахме на едно ресторантче в някоя малка уличка, аз нали пак сандвичи, Ночко пак нещо местно яде.
Сетих се, докато се разхождахме покрай реката, че катинарчето няма нашите инициали и как ще си го познаем като се върнем пак? Затова навръщане се отбихме пак там на моста и с една бяла очна линия написах К и Н. Тя е водоустойчива и много трудно се трие от кожа… така че би трябвало да издържи дълго.
Щракнахме още 10тина снимки на Айфеловата кула и се запътихме към автобуса и автогарата.
Така приключи тази ни приключенска история. Засега. 😉Läs mer